Туристическа информация за обектите

Последна актуализация на 16.8.2021 г.

Туристическа информация за обектите

Община Ивайловград – Характеристика на района – Защо е избрана тази локация за проекта?

С. Ламбух се намира в Източните Родопи, далеч от главния път и шума на града и е превъзходно място за почивка. Природата е забележителна – непокътната, чиста и недокосната от човешка дейност, с великолепни пейзажи с мек планински и полупланински релеф. Изборът е оправдан и от неговото географско и културно-историческо разположение, в непосредствена близост до язовир Ивайловград. В село Ламбух се намира и манастирската църква „Св. Петър и Павел” (трикорабна псевдобазилика), построена в началото на 19 век.

Язовир Ивайловград е разположен в тясната долина на река Арда. По-голямата част от територията е покрита с широколистни гори. Голяма площ е заета както от ксеротермични храсталаци, така и от ксеромезофитни тревни образувания. На места има отделни скали и скални стени. Обработваемите земи са разположени около язовира и заравнените площи по склоновете на планината. В и около заливната му низина има тинесто-песъчливи площи и ливади. Половината от територията е заета от смесени гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Q. frainetto/ със средиземноморски елементи.

В района на язовир Ивайловград са установени 163 вида птици. Районът е едно от най-важните места в България със значение за Европейския съюз за опазване на местообитанията на гнездящите тук морски орел /Haliaetus albicilla/, скипка /Pandion haliaetus/ и малък орел /Hieraaetus pennatus/. Има стабилни популации на черния щъркел /Ciconia nigra/ и ястреба /Pernis apivorus/. В района гнездят още белочела сврака /Lanius nubicus/ и голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Язовирът е една от важните влажни зони в Източните Родопи за зимуващи водолюбиви птици. Тук редовно зимуват голямата бяла чапла /Egretta alba/ и малкият крот /Mergus albellus/.

С изпълнението на проекта беше постигната неговата цел, а именно:

Разнообразяване и подобряване на туристическата инфраструктура, атракции и съоръжения за посетители.

Крайната цел на реализирания комплекс от събития е създаване на туристическа дестинация за екотуризъм в землището на с. Ламбух, чрез изградените туристически обекти и реализирането на модел на комплексен устойчив туристически продукт със система за предлагане, реклама и реализация на туристическата услуга.

С изпълнението на проекта е извършена рехабилитация на съществуващи туристически пътеки, включително оформяне на земната основа с частични изкопи и насипи, полагане на нова настилка и изрязване на стърчащи клони и храсти. На подходящи места са изградени кътове за отдих и наблюдение на природни дадености, като са монтирани пейки, перголи, беседки, шатри, заслон за лодка, туристически заслон, информационен център. Поставени са кошчета за отпадъци и табели. За бъдещите най-малки посетители е изградена детска площадка с три елемента: люлка, пързалка и катерушка. По проект са монтирани и 6 бр. осветителни тела за улично осветление със соларни панели и LED лампи, които не използват външно електрическо захранване.

Туристическата пътека от манастирската църква „Св. Св. Петър и Павел” до местността Аязмото (Светена вода) е с дължина 775 м. Туристическият път до язовир Ивайловград е с дължина на трасето 300м. и панорамния път от манастирската църква „Св. Петър и Павел” до туристически заслон с дължина на маршрута 4030м.

След проведена процедура за избор на изпълнител е подписан договор № Д-2/06.01.2022 г. с предмет: „Подобряване на условията за достъп до природни, културни и туристически обекти чрез създаване на зона за отдих и туризъм в с. Ламбхух ”. С Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за изграждане на техническата инфраструктура от 23.06.2022 г. започнаха дейностите по СМР. На 16.12.2022 г. е подписан Учредителен акт за установяване годността за приемане на строежа и обекта, като с УВЕ № 6/23.12.2022 г. същият е въведен в експлоатация.

ОБЩИНА КЕШАН – ГРАДЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Кешан служи като преходен мост от култура към култура към Византийската и Османската империя от континент към континент и е един от основните плавателни съдове по пътния маршрут Егнатия, който свързва Западен Рим с Истанбул. Името на областта в древността е било “Зерланис”. пр. н. е. към региона. От източниците се разбира, че заселените лувийци са дали това име. Това име се използва и през римския период. По-късно районът остава под гръцка, персийска, македонска и византийска администрация, а през втората половина на 14 век е под османско владичество.

През Кешан минава пътят, свързващ Истанбул и Одрин с Чанаккале и Средиземно море. Намира се на пресечната точка на линията Истанбул – Ипсала. Има много места и села с природна красота в залива Сарос и района на Корудаг. Останките от тракийския и средновековния период в района са сред потенциала за културен туризъм на Кешан. Фактът, че регионът е на транзитен път, му позволява да бъде домакин на много цивилизации и следователно има много потенциали както в културно, така и в историческо отношение.

ЗАЛИВ САРОС – БРЯГ НА ПЛЪМ-СОЛЕНО ЕЗЕРО

Заливът Сарос е богат на морска флора и фауна, както и на подводни археологически находки, включително крайбрежието на Ерикли. 144 вида риби, 34 вида гъби и 78 вида морски растения живеят в залива Сарос, който се счита за едно от трите най-чисти морета в света. Разположено до плажа Ерикли, Соленото езеро е било използвано за задоволяване на нуждите на Истанбул от сол по време на периода на Османската империя. Днес е местообитание на птици фламинго.

ДЖАМИЯ КЕШАН ХЕРСЕКЗАДЕ АХМЕТ ПАША

Джамията Кешан Херсекзаде Ахмет паша е построена през 16 век от османския велик везир Ахмет паша. Единственото минаре, джамията Кешан Херсекзаде, което има квадратен план, привлича вниманието както с външната, така и с вътрешната си архитектура. Джамията, която има покрит с олово купол, има уникална архитектура с гравюри с молив върху нейния купол. В саркофага от дясната страна на михраба се намира една от светите реликви „Sakal-ı Şerif”.

СГРАДАТА НА СТАРАТА КЕШАНСКА БОЛНИЦА-ГРАДСКИЯТ МУЗЕЙ КЕСАН

Сградата, която е построена между 1900 и 1910 г. в османска архитектура, е била използвана като военна казарма по време на Балканските войни. Сградата е във формата на буквата Е и е двуетажна. Прозорците от външната страна на сградата са украсени с мотиви на овни и островърхи арки. Сградата, която е била използвана като правителствена болница до 1982 г., сега се използва като градски музей Кешан.

КЕШАНСКА ИСТОРИЧЕСКА ДЕТСКА ГРАДИНА

Сградата, която е най-старото училище в Кешан, е построена през 1905 г. като „Кешанска гимназия“. След годината на освобождението на Кешан през 1922 г. се използва като „Keşan Misak-ı Milli Mektebi“. Сградата е изградена с каменен материал като едноетажна. Входът на сградата е симетричен и има ниши. Прозорците са нискосводести и завършени с ключов камък. Днес се използва като детска градина „Севги”.

ИСТОРИЧЕСКА КЕШАНСКА БАНЯ С КУПОЛНА БАНЯ

Построена в началото на 16-ти век, историческата куполна турска баня на Кешан се отличава с това, че е най-голямата оцеляла баня. За изграждането му е използван кешански камък, който е зеленикав на цвят, по-малко твърд и лесен за обработка. Турската баня, която е разположена в посока изток-запад, е с правоъгълен план и осмоъгълен планиран басейн в средата. В купола над банята има 24 прозореца със слонско око.

КЕШАН ПЛЮС БАЗАР

Keşan Plus Bazaar, който е модерен открит базар, е традиционно място за пазаруване. В базара, където има различни търговски обекти, посетителите могат да задоволят всичките си нужди. Пазарът на изкуството Keşan Art има пейки за сядане и саксии с цветя, както и статуи като шивача, който шие, и турския театрален герой Keşanlı Ali.

ИСТОРИЧЕСКИ БАЗАР ЗА ОБУВКИ КЕШАН

Историческият базар за обувки обикновено се състои от магазини с традиции в пазаруването от османския период. Долният етаж на сградите, които са построени с кешански каменен материал като два етажа, е бил използван като магазин, а горният етаж е бил използван като жилище. Днес тези сгради са реставрирани и са създадени търговски площи. Той обхваща районите на улицата Çeşme Shoe Bazaar, улица Yağ Pazarı и улица Akan.

КЕШАНСКИ ВЯТРЕНИ МЕЛНИЦИ

Вятърните мелници са построени по време на управлението на Абдулхамид I (1774-1789). От 19 век вятърните мелници са много важен икономически ресурс за Кешан и околностите му. През 1840 г. в Кешан и неговите села е имало 117 вятърни мелници. Значението на вятърните мелници за Кешан се дължи на факта, че Кешан се намира на кръстопътя на търговски пътища, регионът разполага с плодородни земи за производство на зърно и ветровият режим е подходящ. Макетът на вятърната мелница в Keşan, улица Paşayiğit, показва, че Keşan е бил житница в миналото, както е и днес.

İBRİCE HABOR ДАЙВИНГ ЦЕНТЪР

Днес, едно от най-идеалните места за гмуркане за подводни ентусиасти, Ибрице е домакин на първия в света подводен музей, изкуствен риф. В тази уникална зона, покрита със сини води, има много училища за гмуркане. Ибрице е любим център за любителите на гмуркането. По време на подводно гмуркане в Ибрица е възможно да срещнете голямо разнообразие от морски живот и пасажи от риба.

СЕЛО IZZETİYE, ПАЗАР ЗА ХРАНЕНИЕ IZZETİ

Повечето от соргото и пшеницата, засадени в района на Кешан, са засадени в село Иззетие. Историческите, географските и културните характеристики на село Izzetiye увеличиха разнообразието от местни продукти. В селото има пазар İzzeti İkram, където се рекламират и продават местни продукти. В рамките на Izzetiye „Туристическо селище“ има и места за нощувка и закуска, които да осигурят доход и да допринесат за популяризирането и брандирането на селото.

ЗАМЪК ГЬОКЧЕТЕПЕ

Замъкът Гьокчетепе е важно културно наследство като късновизантийска структура. Една от оцелелите наблюдателни кули на историческия генуезки замък показва великолепието на замъка. Панорамната гледка към Италианския залив от замъка е спираща дъха красива. Замъкът, сега в руини, е бил разположен на хълм с изглед към два залива, за да устои на атаките от морето. Замъкът е защитен като археологически обект от първа степен.

ПРИРОДЕН ПАРК ГЕКЧЕТЕПЕ

Природен парк Gökçetepe, разположен в района Кешан на Одрин, се намира на северния бряг на залива Сарос. В природния парк Gökçetepe има 6 различни залива с обща дължина 3.5 километра. Тук има възможности както за морски, пясъчен, слънчев, така и за алтернативен туризъм. Къмпинг зоната на природния парк Gökçetepe е домакин на много развлекателни дейности, включително къмпинг на палатки.

МАХМУТКОЙ

Село Махмут е на 17 км от Кесан. Икономиката на едно село зависи от селското стопанство и животновъдството. Сушените зърна Mahmutköy са спечелили репутация със своя вкус, лекота на готвене и трайност. Производството на сирене се извършва и в национален мащаб в село Махмут.

ÇAMLICA BOCUK НОЩЕН ФЕСТИВАЛ НА УЖАСИТЕ

Подхранва се от климатичните условия на географията, в която се намира. Осигурява реалното му развитие през Средновековието. Възприета е от 9 различни етнически групи в селото и е оцеляла до днес.

Нощта на Бочук е фактор, който подхранва трансформацията на сезоните, поведението на човешките общности, техните страхове, тревоги или надежди за природата. В повечето случаи те изграждат култура върху него, предават го на следващите поколения с различни ритуали и празненства.

Момъкът е поверие и обред на зимното слънцестоене. Вярва се, че в нощта на Бочук ще се появи човекоподобно същество, което ще донесе зло и лош късмет на живеещите там и изобилието на къщата ще се загуби. Bocuk е описан като жив кошмар, но това е бяла версия и е „White Walker“, който можете да срещнете, докато сте будни, а не докато спите. Той внезапно се появява зад вас, качва се на гърба ви и оставя проклятието си, давайки ви цялата си тежест. Той избира жертвите си измежду онези, които тази нощ не са яли тиква.

В Бочуковата нощ има различни обредни вярвания и обичаи.

За да се предпазите от Bocuk, е необходимо да ядете тиквен десерт. За да не навреди Бочук на къщите, тиквеният десерт се оставя на покривите с поднос. Нощен ритуал е и плашенето на живеещите в съседните къщи на улицата. Вдигат се шумове, за да не допуснат Бочук, като играят тенекии по улиците.

В Bocuk Night винаги във всеки дом се приготвят десерти с тиква. Според традицията Бочук не може да дойде в къщата, където се готви тиквата, и да не направи зло.

Освен тиквата се прави и фина заливка, характерна за селото. В най-голямата къща на улицата жителите на улицата се събират за нощта на Бочук. На Бочуковата вечер присъстват семейство, съседи и роднини. През нощта тиква, пълнеж, круша, дюля, царевица, варена в снежна вода, борек, халва и др. Такива ястия се сервират.

Нощта на Бочук стана важна за сплотяването и общуването на хората от селото. Разказват се приказки, задават се гатанки, говорят се маниаци и народни песни. Изпълняват се народни танци с традиционна тамбура.

Селски младежи, облечени в костюми, играят пиеса (мини театрално представление).

Забравената нощ на Бочук се провежда като събитие на открито в Чамлица от 2004 г. с участието на местни и чуждестранни туристи, които се увеличават всяка година.

СГРАДАТА НА СТАРОТО УЧИЛИЩЕ ЧАМЛИЦА – ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ГРАБУНА

Сградата, в която са изложени предметите, е гръцка сграда, построена в края на 1800 г. с издълбана каменна зидария. Една от отличителните черти на сградата са мотивите „акантово листо” на 3-те входни врати на южната фасада. Листата от акант, чиято употреба в архитектурата датира от античния период, са били използвани за декоративни и амулетични цели в сгради. Друга архитектурна особеност на сградата е, че тя има ниши под формата на врати отдясно и отляво на характерните врати на главния вход на къщата в Çamlıca.

В сградата, която служи и като Дом на културата и изкуството, е изложена колекцията, която започва да се формира през 2004 г. Сградата служи за ефективно продължаване на селската социология. За тази цел целогодишно се провеждат множество етноложки, културни и художествени дейности. Най-важното от тези събития е Бочуковата нощ, която е ритуал от зимния цикъл на неговата география.

Музеят ще подчертае местната история на Чамлика; Използвайки всички видове оригинални документи и предмети, свързани с тракийската, римската, византийската, гръцката, османската и турската култура, той показва културите и народите на Чамлика/Грабуна, в цялото им многообразие, уважение към културните и етнически различия, два различни езика, религии и култури. Той насърчава обществеността да живее тук в толерантност, да разбира и да се наслаждава на древната GRABUNA и днешната етническа култура ÇAMLICA.

ЧАМЛИКА ДОЛИНАТА НА ТРАКИТЕ И ПРОЛЕТЕН ПРАЗНИК ХИДРЕЛЕЗ

Долината е церемониално място на около 2,000 години по отношение на Слънчевия олтар. Наречен е на тракийския слънчев олтар, изсечен в скалите с акцент върху слънцестоенето на 21 юни. В долината, по отношение на соларния олтар, има каменни гробове, чешма, керемиди – некропол (гробище) с Римски и византийски повърхностни находки. На входа на долината е първото гробище на турците, заселили се в Чамлуджа през 1920-те години на миналия век чрез размяна и имиграция.

Днес долината е домакин на събития като Hıdrellez и други. свързани с природния календар.

Долината на траките, известна като „Долината на Хокалудере“, е родното място на Чамлъка, известна преди като Грабуна, и много митологични и нематериални продукти на културното наследство – устната народна култура в селската социология.

В долината има кариери, за които се смята, че датират от римския период. Кариерите са били използвани от жителите на селото за строеж на къщи до 1980-те години на миналия век. В дясното крило на долината, на запад, е най-кратката пътека от римската епоха до крепостта Чамлика, която е на 20 минути пеша. Замъкът е средновековна структура, която придобива окончателния си вид през византийския период.

Докато долината се придвижва навътре, тя се превръща в малък каньон, където блика вода, естествено образуваните пещерни кухини „Cheese Rocks“ и вписани скали също се открояват. В каньона има около 10 малки водопада. Водопадите текат особено през дъждовните зимни месеци.

Долината и околностите й също са дом на много диви животни. Един от 101 застрашени и защитени фокусни вида Черен щъркел-Ciconia Nigra, Lynx-Lynx lynx, Otter-Lutra Lutra, Badger-Meles meles, Hare-Lepus europaeus, Red fox-Vulpes vulpes, Wolf-Canis lupus, Coyote-Canis aureus, Сляпа мишка-Nannospalax ehrenbergi, Невестулка-Mustela nivalis, Сокол-скитник-Falco cherrug, Малка птица-Puffinus yelkouan, Pasbas patka-Aythya nyroca, Бухал-Tyto alba, Пчелна птица-Meropser-Allatce, Pyrus elaeagnifolia, Arborus-Arborus – Fagus orientalis, Pulley oak-Quercus vulcanica, Rosary bush-Stryrax officinalis, Wild cyclamen-Cyclamen coum, (22 идентифицирани вида) и освен тях в биосферата Korudağ, където се намира долината; Освен това могат да се наблюдават сърна, орел, дива свиня, дива котка, койот, бобър, къртица, таралеж, земно куче, скункс, орел, сокол, сокол, гарван, сврака, щъркел и много видове птици.

Във фолклорните проучвания на област Одрин трябва да се отбележи, че Хидрелез се празнува 1 месец в село Чамлуджа. Трябва да се отбележи, че събитията в Hıdrellez се празнуват на 5 различни места в селото до 1980-те години на миналия век.

Пролетният фестивал Hıdırellez, който предвещава пристигането на пролетта, се провежда всяка година през май в долината Çamlıca Trak (Hocalıdere) като фестивал с всички ритуали от миналото. В Долината на Тракия, която е 2,000-годишна церемониална зона, традициите на Пролетния фестивал Hıdırellez се поддържат живи чрез забавления, придружени от местните народни песни, народни танци и ястия на хората от селото.

КУЛТУРЕН ПЪТ ПРЕЗ EGNATIA, ЛИНИЯ ENEZ-ÇAMLICA:

Via Egnatia или Via Egnatia е пътят, построен от Римската република през 2 век пр.н.е. Преминава през илирийските, македонските и тракийските области на Рим. Регионите, през които минава пътят, са на територията на Албания, Македония, Гърция и Турция в днешния свят.

Повече от 2,000 години пътят Егнатия, свързващ Изтока и Запада, е бил пътят на всички времена, от римляните, византийците и османците до нашето време.

Главният път започва от Ипсала и продължава към Истанбул в посока Кешан и Малкара. Той образува подпът, наречен „Вторичен път“ и продължава през селата Enez, Kocaçeşme, Çeltik, Mercan и Çamlıca и се свързва отново с главния път в Malkara.

По-рано известен като Grabuna, с новото си име Çamlıca, той имаше мисията на спирка, където се настаняваха каравани, използващи второстепенния път Via Egnatia, и се полагаха грижи за животни като подкови, седла и т.н. Някои части от пътя и мостовете са оцелели до този ден. Грабуна, който става известен като важен търговски пункт по време на управлението на римския император Диоклециан, продължава същата мисия по време на Византийската империя. В края на 20 век мисията му приключи поради нови магистрали и промени в маршрута. Последното пристигане на каравана в града е през 1979 година.

Въпреки че Via Egnatia не е оцеляла до днес, някои от нейните пътеки и мостове все още съществуват и тя привлече вниманието като културен маршрут през последните години.

През 2019 г. в рамките на проекта Via Egnatia Culture Route се проведе международна мобилна работилница Egnatia в Дома на културата и изкуството в Чамлица от администрацията на село Чамлица. Ръководството на село Камлика предоставя насоки и консултации на пътуващите по културния път Виа Егнация.

ВОДОПАД ПИРНАРКОЙ ИСКОКО

Село Пирнар е на 19 км от град Кесан. Жителите на селото живеят със земеделие и животновъдство. В селото се отглеждат пшеница, слънчоглед, царевица, тиквени семки, грозде и ягоди. Водопад Искоко, който е най-големият и единствен водопад в района на Кесан, се намира в село Парнар. Водопадът Искоко, който се намира на пешеходната пътека за любителите на природата, е важен маршрут със своите 3 км.

ЗАМЪК ЕНЕЗ

Замъкът Енез е построен на висок хълм, наречен Акропол в древността, за да предотврати атаките срещу града. В замъка, чийто главен вход е от изток, се влиза през две порти, една от север и една от изток. Стената, поддържана от 15 кули с различни форми и планове, на места е широка около 3 метра и достига до 25 метра височина. Има две многоъгълни кули от страната към морето. Останки от керамика, датиращи от 4000 и 3000 г. пр. н. е., открити по време на археологически разкопки в замъка, който оформя акропола на града, доказват, че селището тук датира от епохата на халколита.

ДЖАМИЯ ЕНЕЗ-ФАТИХ – ЦЪРКВА СВЕТА СОФИЯ

Известна като джамията Фатих в квартал Енез, тази джамия, наречена Света София, се намира в замъка Енез. Енес, който е бил важен пристанищен град през византийския период, попада под управлението на Генуа през 1355 г. и е управляван от семейство Гателуци. Великата църква на Енез, която е превзета през 1455 г. от Хас Юнус бей, командир на флотата на Фатих Султан Мехмед, е превърната в джамия Фатих. Там се намира Енез Света София, символът на Енез, малка църква с мозаечен под и пещера, използвана като параклис.

БАЗИЛИКАТА НА ДЪЩЕРЯТА НА ЕНЕЗ КИНГ

Намира се на западния склон на сегашното езеро Ташалта, едно от двете пристанища на Енез, в района, известен като Дъщерята на краля. Базиликата с дължина 30 м е трикорабна, като между корабите има пастофор. Вижда се, че базиликата е от римския период. Под пода на средния кораб е открита чешма. Мраморните блокове, използвани за изграждането на базиликата, са донесени от остров Мармара и Самотраки.

ЕНЕЗ ИМА ГРОБНИЦАТА НА ЮНУС БЕЙ

Хас Юнус бей, който е капитан на Османската империя между 1453-1456 г., командва и новосъздадения османски флот. Хас Юнус бей, убит при превземането на Енез, е заточен на юг от Енез, в района на това гробище. Гробницата на Хас Юнус бей е построена като параклис през византийския период.

ENEZ BEACH CARAVANSERAI – БРИТАНСКА КАЗАРМА

Този крайбрежен кервансарай на мястото, известно като Митницата, е построен като обменен център на търговския живот, който става активен през османския период. Сградата, която е била използвана като кервансарай по време на османския период през 18 век, е била използвана като казарма от британците по време на Първата световна война. В архитектурно отношение кервансараят е построен перпендикулярно на брега, под формата на дълъг правоъгълник. Той е проектиран да защитава това място срещу атаки от морето. Трябва да се отбележи, че има фигури на кораби, мост и картини на плаване по вътрешните стени на каравансарая Enez Beach. На северната и южната стена на кервансарая има два срещуположни портала.

НАЦИОНАЛЕН ПАРК ENEZ GALA LAKE – ПТИЧИ РАЙ

163 вида птици могат да се наблюдават в Националния парк Гала Лейк, разположен на границата на кварталите Енез и Ипсала на Одрин. В района на Тузтепе на националния парк има подходящи места за преходи и наблюдение на мигриращи птици. Това е вторият по големина птичи рай в Турция. Езерата Big Gala, Little Gala, Pamuklu, Sığırcı са дом на много птици, които са на ръба на изчезване. Националният парк Gala Lake разполага с 12-километрова пешеходна пътека, велосипедна пътека, кула за наблюдение на птици и гледка. Възможно е също да плувате и да се гмуркате в залива Сарос. Входът в Националния парк е безплатен и контролиран. Координати: 40.768499 Ширина 26.186034 Географска дължина За повече информация: www.enez.gov.tr

ДАЙВИНГ ЦЕНТЪР ENEZ HARBOR – ИЗКУСТВЕН РИФ

Enez се намира там, където река Meriç се среща с Егейско море. Чистото море и морското разнообразие предоставят възможности за подводен водолазен туризъм. Зоната за подводно гмуркане, създадена на дълбочина 18 метра в близост до пристанището Енез, се превръща в притегателен център за все повече подводни гмуркащи се туристи в света. Зоната на изкуствения риф, създадена чрез възпроизвеждане на статуята, релефа, статуята на лъв и стените на замъка Enez, която отразява историческото културно наследство на Enez, е трансформирана в нов център за подводно гмуркане в Enez.

ИСТОРИЧЕСКИ АКВЕДУКТ IPSAL

Един от най-очевидните примери за значението, което османската държава придава на благоустройството, е акведуктът Ипсала. Това произведение, което има акведукт и укрепителен комплекс, е направено от каменна зидария. Има междинни канали, които се поддържат доста високи според ситуацията на преливане на водния поток. Арките, които са направени от дялан камък в сравнение със свързващите стени, разкриват колко умело е използван традиционният основен камък.